понеделник, 23 март 2009 г.

Днес беше ли твоят ден?

Интересен начин на мислене на който се натъкнах е следният: може ли целият ти живот да се изрази от това, какво си преживял днес? Т.е. направил ли си всичко, което искаш да правиш в живота си днес (естествено, в общи линии). Много е мотивиращо като си зададеш този въпрос. Повечето хора си мислят, че животът е достатъчно дълъг и може да почакат докато направят това, което искат. За жалост, не знам защо, но бързам да живея. Като сякаш още от сега знам, че животът ще се изниже по-бързо отколкото мога да се осъзная... за това си давам газ и пълня дните си с нещата, които наистина искам да правя в живота си. Всеки ден, както се казваше в книгата, в която прочетох за гореспоменатият въпрос, е като едно малко копие на целият ти живот. Пример:

Нашият герой Спас иска от живота си да постигне нещата x, y и z.
1. Случай:
Спас има твърде много домашни задължения, зает е с уроци и работа и отлага работата по x,y и z за по удобно време.
2. Случай:
Спас има твърде много домашни задължения, зает е с уроци и работа, но е достатъчно умен за да погледне нещата и в переспектива и някакси успява да вмести графика си x,y,z.
3. Случай
Спас има твърде много домашни задължения, зает е с уроци и работа, но ги зарязва за да постигне x, y и z.

1. Случай, резултат:
Спас отлага и отлага x,y и z до момента в който усеща, че времето му на земята е накъсяло и:1. се отказва от "глупавите мечти", става "рационален" и се превръща в класически човек от средна класа със средни желания и средни възможности, или 2.пристъпва към Случай 3 от горните варианти и му става много по-трудно да се справи със всичко

2. Случай, резултат:
Пичът е супер зает... налага му се да бачка, да учи и на всичкото отгоре да се занимава с нещата, за които има страст (горкият), налага му се да се отпуска с тези x, y и z неща и постоянно е в динамика и на ръба на възможностите си... възможно е да се изтощи, но той знае рисковете на това да гони мечтите си... и рано или късно ги постига, като след това си поставя нови. В края на пътя си, вижда животът си като една сбъдната мечта.

3.Случай, резултат:
Спас решава да зареже работата от 8 до 5 за нещо по-неангажиращо и нископлатено, позанемарява домашната обстановка, сменя жилището с по-малко. Понякога му е трудно. Но той живее с мисълта, че всичко това има смисъл... гони мечтите си x,y и z. Накрая ги постига и си поставя нови... Накрая вижда животът си като труден, но имащ смисъл...

Спрете сега и помислете за секунда... Колко време би ви отнело да направите това, което наистина искате от живота си. Ако дам пример със себе си: рисуване 2-3 часа, скулптура: 1.5 часа, една тренировка: 1-2 часа, да излезеш с приятели 1-2 часа. в най-лошият случай- 7 часа. от 24 часа в денонощието - 7 са за сън, 8 за бачкане, остават още 9 часа - така че... успявам (хипотетично) да вместя всичко това в денонощието и даже ще имам 2 часа за един филм с пуканки. :D
Естествено в реалния живот няма да има нужда всичко наистина да се вмества в един ден. Не е нужно да тренираш всеки ден, за да постигнеш тренировъчните си цели. Не е нужно да рисуваш всеки ден, както да моделираш, освен ако нямаш краткосрочни цели (и срок от 3 месеца, като мен). Не е нужно всеки ден да си навън. Важното е да пазиш голямата картинка и да отделяш време на всичко. И най-важното... Кефи се на живота - ти си жив, имаш какво да ядеш, покрив над главата си, ако четеш този блог, комп с интернет и приятел в мое лице. Така че не може да имаш истински сериозен проблем. Живей си живота, мечтай и постигай мечтите си.

Всичко най-добро!

4 коментара:

Lynn каза...

7 часа-отделяш за сън,2-3 за рисуване,1-2 за спорт, а за учене, колко отделяш, ти, примерни господине :Р ?

Rumen Dimitrov каза...

Ха! Много на място с желанието ми да направя карта на интересите си. Отлагам го от няколко дни. Мисля, че до преди да вляза в университета бях като Спас 2, после станах като Спас 1 като ми идваше всяка сесия да стана като Спас 3 :D В крайна сметка идването ми в Милано разбута така нещата, че да ми даде възможност за повече от това, което аз искам, за съжаление нещата, които могат да се разглеждат като мои цели не са точно мои в момента.

Да кажем, че съм Спас 1.6.
А ти колко "Спас" си по скалата на Петров?

Има обаче няколко въпроса, които възвикват - колко време дневно трябва да отделиш за да съществуваш в този вид, в който си в момента? Имам предвид хранене(и приготвяне на храната), тоалетни дейности и други такива, от които зависи физическото ти оцеляване. Трябва то да бъде взето под внимание.

Следващия въпрос е, какво правиш, когато интересите ти станат прекалено много? Тук имам свои отговори, но ми е интересно да прочета твоите.

-----
Последно снощи докато си правех салатата си мислех за решение на проблема "Много книги - малко време". Ако проблема се разгледа по-общо може да се открие решение на въпроса с времето...
-----

Съвет: ключа не е в multi-taskingр точно обратното.

Moonrage каза...

Тъй... Аз съм Спас 2.

Иначе, както казах, моделът за денят, който съвпада с животът е условен. Ако правиш всичко на един ден, естествено, накрая ти остават само онези 2 часа за филма с пуканките - от тях 30 минути баня, 60 минути хранене и пиене, още 30 минути за всичко останало.

Но не е нужно да се притесняваш за подобно нещо... Представи си за един ден да избочиш всичкото и дали ще се чувстваш добре в продължителен период от време.

Лин, ученето се включва в този 8 часов работен ден. Все пак не сме по 8 часа на даскало

Rumen Dimitrov каза...

За избочването - прав си. Вчера си представих, че от сега нататък всеки ден ще трябва да е избочен и това доведе още ego-driven мисли, които щяха сериозно да повлияят на вечерта.

Според мен не трябва да се мисли за тези неща в пълния смисъл, но те трябва винаги да са първи в списъка с приоритетите - така винаги като решаваш какво да правиш ще клониш към тях.

Сега въпроса, който си задавам е - защо избирам да правя това, което имам да правя? Ако ще доведе до радост след това, или съвпада с целите се прави.

Имам усещането, че потенциала на времето става по-голям, когато подходиш критично към нещата.
От "свърши всичко" перспектива към "свърши само това, което смяташ за правилно" e решение.

А какво мислиш за "свързването на точките", както казва Steve Jobs пред завършващите студенти? Мислил ли си какъв може да е позитивния ефект на нещата, които смяташ за ненужни да бъдат направени сега?