сряда, 26 март 2008 г.

Четирите елемента - Земя

Как е земята под краката ви? Твърда, мека, хлъзгава? Ходенето, бягането, движението ви над нея получава ли се? Плавни ли сте? Защо ли въобще ви задавам тези въпроси? Земята не е одушевен предмет, тя не чувства, не би се разсърдила ако й свършим нещо зло или се държим грубо с нея... Е да, ама не! Земята всъщност според много вярвания е одушевена - тя си има собствени енергии и начини да комуникира с нас. Я ми кажете вкусни ли са картофите, краставиците и доматите, които ядете? А засищат ли ви? Дават ли ви енергия? Да? Е как мислите, от къде идва тази енергия. От Земята, естествено. Когато ние я нараним, разбираме нейният гняв. Всички елементи си влияят. Ние хвърляме боклуците си по майката Земя, поради това, въздухът се затопля, прииждат проливни дъждове и бурни ветрове. Небето ни сипе със огнени светкавици. И защо е всичко това? Точно защото се държим със Земята без подобаващото уважение. Но този блог не е на тази тема. Нека се обърнем към по-практични размисли (не че тази тема не е важна, но просто няма връзка със темата на блогът ми).

Земята е основна повърхност по която се движим ние, докато тренираме - било то бетон, скали, камъни, пясък, трева, почва - всичко това е земя. Към всеки вид повърхност трябва да си изградим усещане, да се стараем да се нагодим. Не може да тренираме само на зелена тревичка, или да си чупим само главата в бетона. Това, надявам се стана ясно. Друго нещо - повечето (включвам себе си в числото) трениращи Паркур, които познавам не знаят как да се възползват от Земята, какво може да им даде тя. Истината е, че ако имаме търпението да се научим да кацаме правилно, самата земя ще ни помага да се придвижваме по-бързо. При всяко кацане, скок, стъпка трябва да се опитваме да галим земята, а не да я нагрубяваме. По 2 принцип на механиката на Нютон - ако ние галим Земята, то и тя ще ни гали. Т.е. по-малко набити пети, по-малко подути глезени и по-бързо придвижване. Постарайте се да галите Земята със всяка своя стъпка. Резултатът (ако имате търпениет0) е гарантиран.

Четирите елемента - Въздух

Как е дишането ви? Добре? Всичко си ви е наред, имате въздух, дишате си го? А наскоро да сте се чувствали буквално "живи"? Да сте се докосвали, да сте усещали въздуха край себе си и вътре в себе си? Предлагам ви да опитате. Упражнението е лесно: във всеки един момент, когато сте далеч от някой голям замърсител (главна улица, индустриална зона и прочие), просто започнете да дишате, но не по автоматичният начин, по който всички останали го правят, за да останат живи - дишайте дълбоко и бавно, усещайте всяка глътка въздух, всяка глътка живот. Ако вложите това намерение - намерението наистина да живеете, а не да поддържате жизнените си функции (да вегитирате), то всяка глътка въздух е важна и ще ви се отплати с нови физически и ментални сили.

От по-практична гледна точка правилното дишане би помогнало във почти всеки аспект от живота - от тренирането, постигането на плавност в движенията (това е доста трики, ако не можеш да дишаш добре, аз самия още съм много зле в тази област), до да кажем говоренето пред хора. Дълбокото и спокойно съзнателно дишане може да успокои и вас самите, ако нещо ви гложди. Така, че не пренебрегвайте дишането. То ще ви даде много повече от кислород.

четвъртък, 21 февруари 2008 г.

Първи пролетен ден

"Пролетта дойде-е-е, къде си бе момче?", както пеят Ъпсурт. Ето, тя дойде и в България, поне временно. Топло време, галещо слънце и цял град за трениране из него - как да им устоиш. Та излезнах днес за тренировка и се оказаха няколко неща:

Тренирането по-рядко само на паркур и разнообразяването на дисциплините се отразява много добре. Откакто пак започнах тай чи наблюдавам много добри резултати.

Както започне тренировката, така ще свърши! Днешната започна със спокойствие, направих някои нови неща, които преди ми бяха много страшни, почувствах се перфектно.

Позагубил съм малко от към сила, но съм качил отскок. И двете ще се подобрят с времето и търпение.

От тук нататък ще тренирам, когато ми се тренира и съм в настроение. На сила хубост не става.

Аде момчета и момичета, желая на всички да започнете пак с тренировките и да си пожънете резултати от зимната почивка (или подготовка). Приятно движение!

понеделник, 7 януари 2008 г.

Красотата на движението

Отвори се въпрос в форума за красотата на движението и дали тя е важна. Този въпрос направи един паралел между двете ми страсти - рисуването и движението като цяло.

От различни статии, главно от http://www.androidblues.com/visualperception.html аз разбрах какво точно ние приемаме за красиво или грозно като визуално възприемане - независимо какво гледаме картина на хора, дървета или.... речни камъни. Принципът е един и същ и този вид естетика е почти еднаква при всички, тъй като се определя от начина по който работи зрението ни.

От друга страна има и един субективен фактор - нашите собствени разбирания за естетика.

Ще започна от общите принципи за естетика, споменати в статията, към която дадох линк по горе.

За да е красиво едно движение (както и картина) се изискват някои или всички тези неща:

1. Детайлност или сложност
2. Промени или разнообразие
3. Разлика в Пространствата ( в статията по-горе е споменато като Граница на различните зони в картина - но точно така се постига и движението)

1. Детайлността и сложността е първото, което се стреми всеки отдаден на движение човек да подобри - учим нови волтове, нови салта и нови прийоми за движение - детайлността идва в това, че всеки от тези прийоми е различен по външен вид и усещане. Всяко ново движение изпъква и дава допълнение към стила ни - ако се стремим към стил, или пък нов начин да се придвижиш по-бързо - ако целим ефективност. Това е най-лесния за осъзнаване принцип - колкото повече - толкова повече.
2. Ако детайлността се състои в различните движения, то промените и разнообразието са навързването на различни детайли, да правиш различни неща - да има някаква промяна. На никой не би му било интересно да гледа на клип или на живо едно и също движение n пъти без никаква промяна. Промяната е "солта" на живота.
3. Последния принцип не е свързан с самото движение а по-скоро с обстановката. Може да имаш богат арсенал, да го комбинираш разнообразно, но ако всеки път е на едно и също място и при едни и и същи условия - отново няма да е едно красиво движение.

Следователно - красиво е движението, което е от различни детайли, разнообразно комбинирано, в разнообразни ситуации.

Много напомня на дефиницията на "ефективно" движение като паркур - да се движиш максимлно бързо в всякаква среда, като плавно комбинираш движенията

Също прилича на дефиницията на "демонстративен" тип движение като трикинг - да правиш разнообразни акробатични номера, като ги комбинираш по различен начин

Следователно красотата е просто друго име за целта на всеки вид движение - било то ефективно, или показващо умение, сила, контрол движение.

До тук с обективните за всички фактори

Започваме с личното и субективното.

Всеки човек има и собствени разбирания за красиво, които са резултат от неговия личен опит и социално обкръжение. Според един човек трениращ паркур, красиво би било преминаване по някоя начупена среда без усилие и бързо. Той разбира каква е целта на паркур и затова приема опита да се постигне целта е нещо красиво. Един трикстър много повече би оценил една сложна трикинг комбинация. Всеки харесва това, което разбира и асимилира.

Но е дори още по-сложно - ако имаме един трикстър и трасьор едновременно, той ще вижда красивото и в двете дисциплини, нещо повече неговите разбирания за красиво ще се усложнят - той ще търси огъня и експлозивността на трикинга в паркур, а освен това ще търси плавността и слятостта на паркур в трикинга... Така човек се обогатява естетически.

Като разбере какви всъщност са принципите за красота, човек просто намира начин да ги постигне. А и няма как да не стане, защото красотата се крие в това да си добър в това което правиш. Ако си добър, правиш нещата красиво, ако не правиш нещата красиво, значи не си добър и така.

Дано това малко да е разяснило цялата история, въпреки, че се съмнямавам

неделя, 6 януари 2008 г.

Няколко забележки за фитнес тренировките

Несъмнено е доказано, че най-ефективният откъм бързина начин за силово трениране е тренирането с тежести, но какви опастности и капани крие то? Тук ще споделя:
  • Изисква се много почивка. Много хора, включително и аз са правили грешката да тренират до скъсване всеки ден в фитнеса едни и същи мускулни групи (очевидно, с цел да ги засилят) но това е голяма грешка. При ежедневно натоварване на една и съща мускулна група се изчерпват всичките й запаси от енергия (под формата на глюкоза, вода и соли) и тя започва да разгражда собствените си белтъчини за да се храни. Това на прост език казано, значи, че колкото повече прекалявате с тренирането на една мускулна група, толкова повече се намаляват способностите й и обемът й.
  • Освен това за да бъде почивката ефективна, трябва да е съпроводена от хранене. Катаболитните процеси (или строенето на нещо ново) изискват енергия, материал и време. И енергията и материалът се набавят чрез храната - въглехидрати и мазнини за енергия, белтъчини за материал. За да разберете по-добре нещата свъзани с храненето може да ви помогне ето този сайт http://www.zdravoslovno.com/ там има информация за всички най-важни елементи на храненето.
  • Друг проблем на фитнеса е, че се работи с тежести и ако се прекали с тежестта стават зулуми и с тялото и с уредите. А не искаме това. За това не се правете на здравеняци, а преценявайте правилно възможностите си. Защо да сложиш 50-60 килограма на щангата, без да си загрял и да си скапеш ставите?!? Убягва ти целта на фитнеса - тя е да ставаш по-силен, а не да те боли да отслабваш и да ти се скапва настроението. Затова keep it real. Никакви големи тежести, а просто градация от малкото нагоре, докъдето са ти възможностите
  • Което навежда на друг въпрос. Колко тежест точно е нормално да се използва - това съм го чел и доколкото съм го изпробвал действа - 80% от тежестта която можеш да вдигнеш само веднъж е идеалният вариянт за трениране. Загрявката можеш да направиш с 60% да кажем. Например, ако от лежанка вдигаш максимум 60 килограма за 1 повторение, направи 1 серия 10 повторения с 30 кила за загрявка и 1/2 серии с тежест от 45-50 кила. Това ти гарантира максимален резултат (но само ако следваш предишните ми съвети). Всички повторения трябва да се правят с максимална скорост, но и с максимален контрол, което значи да няма удар по ставите, да няма разтежения, да няма болка (поне болка причинена от удар или разтежения, естествено е да има някаква търпима мускулна болка, все пак не се вдигат малко кила)
  • Специфичен съвет за трасьори и фрирънъри - фитнесът е само средство към по-добро изпълнение и трениране на дисциплините - той не е самоцел. Ако ходите на фитнес за да се покажете или пък за да ставате мутри, добре, но пък това ще ви попречи за тренировките по паркур или фрирън.
В общи линии това е. По принцип съм фен на чистото трениране на пк или каквото и да е, но краткият ми опит показва, че без сурова физическа подготовка няма да стане номера. Няма нищо лошо, докато навън е -10 градуса да отидете в топлия фитнес и да жертвате малко пот за личната си кауза. Успех занапред!

сряда, 2 януари 2008 г.

Зимния сън свърши - бягането в снега започва.

След около седмица купони малко сън, много ядене и никакво трениране, време е да се хващам отново на работа. Засега целите са, както съм ги споменал в предишния пост. Едно много хубаво допълнение към всичко това е бягането в снега. Поради ниската температура, сърцето е по-активно от обикновено, поради снега, теренът е хлъзгав и иска повече усилие за предвижване и пазене на по-добър баланс. Една идеална тренировка, особено ако имате приятни горски кътове като местното Тюлбе. Само, че внимание - натоварванията в студено от всякакъв вид трябва да са умерени - тялото използва повечето складирана енергия за поддържане на телесната температура - всяко прекаляване с натоварването може да се последва от хипотермия, особено, ако човек не е облечен добре.