неделя, 15 март 2009 г.

Няма време...

Напоследък започнах да ценя много времето... Курсове, училище, тренировки, приятели. Много е трудно да вместиш всичко това в графика си. Но от друга страна, аз съм млад човек - на 18 години, целият ми живот е пред мен. Но дали? Тук ще споделя превода на един текст на Никълбек от песен от последния им албум. Мисля, че той е по-красноречив от всичко, което мога да кажа. Все пак, не аз работя с думи.

Nickelback - If today was your last day/Ако днес бе последният ти ден


Моят най-добър приятел даде ми добър съвет.
Той каза "Всеки ден е дар, а не законно право"
Не оставяй никой камък необърнат
Но остави страха зад теб
Опитай пътят необходен,
И стъпката ти първа, тя ще е най-дълга

Ако днес бе последният ти ден
Ако утре бе твърде късно
Би ли казал "Чао" на вчера
И би ли изживял момента всеки като твой последен
Да оставиш стари снимки в миналото
Да дариш и последната стотинка
Ако днес бе последният ти ден

Да вървиш против течението трябва да е начин на живот
Каквото си струва цената, си струва борбата
Всяка секунда е от значение, защото няма втори шанс
Затова живей сякаш няма да има втори път
И не живей животът си в неведение

Ако днес бе последният ти ден
Ако утре бе твърде късно
Би ли казал "Чао" на вчера
И би ли изживял момента всеки като твой последен
Да оставиш стари снимки в миналото
Да дариш и последната стотинка
И би ли се обадил на приятели, които рядко виждаш
и дал живот на стари спомени
Би ли простил на врага
и намерил онзи човек за когото мечтаеш
Да се закълнеш в Бог
Че най-накрая ще се влюбиш
Ако днес бе последният ти ден

Ако днес бе последният ти ден
би ли оставил знак
като поправиш разбито сърце
Знаеш, че никога не е твърде късно
Да се целиш в звездите
Независимо кой си
Затова направи всичко нужно
Защото няма връщане назад
в момент от този ти живот
Нека нищо не те спира
Защото стрелките на времето
Не са никога на твоя страна

Не претендирам за перфектен превод. Просто излагам идеите на песента.
Какъв е смисълът на всичко, което пиша? Живейте живота си. Разберете какво искате и след това се борете за него. Много по-трудно е от това да живееш на автопилот, но и е адски забавно. Да не говорим за ентусиазма и очакването, както и понякога разочарованието - предпочитам това пред сивата еднаквост на дните, минаващи като секунди. Както казваха в Fight club "Копие на копието, на копието...". Нима искате това за себе си?
Винаги съм предпочитал друго. Аз съм този с лудите мечти и големите илюзии. Този, който носи розовите очила. Този, който вярва, че талантът е само оправдание за някои да се предадат и да не правят това, което наистина искат. Този, който е готов да направи една грешка десетки пъти и на всяка сутрин след това да си казва "По дяволите, обичам живота." И никога да не се пита "Къде по дяволите ми беше ума". Бих казал - ползвайте ума си - той е най-големият ви дар, но не оставяйте него и света край вас да ви задържат на земята. Ако трябва, правете грешки - трябва да изпиташ болка, за да знаеш какво е болката. Всяка грешка ви приближава една стъпка по-близо до успеха. Никога не можеш да знаеш колко е близо, докато не извървиш целият път.

Това изложение стана твърде дълго и мисля, че разбрахте идеята. Живейте сега, живейте своят живот, действайте, дори да значи да сгрешите. Времето на всички ни изтича - а изборът е наш - да получим всичко, което искаме, или да оставим другите да ни кажат какво заслужаваме. Това се отнася за абсолютно всеки аспект от живота. Просто действайте.

Всичко най-добро!

4 коментара:

Lynn каза...

Саш, много добре си го написал!Рядко на нашата възраст може да се срещне човек, който да мисли и да се изразява така.Защото чалгарията е вече навсякъде-не само във външността, но и в умовете на хората, и в поведението им.Страхотен блог;)Keep on:)

Rumen Dimitrov каза...

Невероятно! Това описва най-отчно ескалирането на мислите и емоциите ми от последните дни. Сложи линк към песента в YouTube - с музика думите са много по-въздействащи.

Да, последните дни се питам какво искам, защо живея, защо по дяволите изпълнявам задачите от to-do list-a си. Още не съм стигнал до там, да се питам както Стийв Джобс всяка сутрин - "Ако това беше последния ден от живота ми бих ли направил това, което смятам да направя днес" - Steve Jobs' 2005 Stanford Commencement Address .
Но денят наближава - с всеки изминал отивам повече към ръба :) Но пак излиза въпроса - а няма ли начин да следваме мечтите си по течението? Не си ли имал чувството, че когато нещата се случват както трябва те всъщност текат от добро към по-добро, от моменти на голямо просветление към естествено следващите ги моменти на действие в синхрон с новата ти гледна точка?

Или движението срещу течението е момента преди да получиш просветлението?

P.S. Вчера човек, който никога не живее в настоящето ми се оплака, че не може да спи от мислите си - трябва да направим български "Enlightenment" label и чрез популярна музика да промиваме с позитивни мисли младите мозъци, следвайки западния пример :)

Moonrage каза...

Истината е, че "срещу течението" разбирам като това да не следваш принципите на модерното общество, в което живеем, принципите за "живот ден за ден", където "мечтите са лукс" и където всеки, който не приема да е повърхностен трябва да приеме, че ще е сам.
Но това е огромна генерализация. Не всички са повърхностни или те изолират заради различията.
Като цяло, можеш да караш по течението, ако си намерил правилните хора, с които да създадете това течение в правилната посока. Ако си сам, длъжен си да си срещу течението. Това е мнението ми

Rumen Dimitrov каза...

Правилно казано. Всичко зависи от това в какъв поток ще се цопнеш:D